Шокиращи стойности — как инфлацията оформи американската демокрация

На 30 септември 1979 година Артър Бърнс, някогашен ръководител на Съвета на шефовете на Федералния запас, се обърна към среща на висши международни стопански чиновници в Белград. В своята лекция „ Мъката на централното банкиране “ Бърнс изясни за какво инфлацията се е наложила и за какво евентуално ще продължи. Централните банкери, твърди той, не са съумели да изкоренят инфлацията заради политическите и обществените сили, подкрепящи цялостната претовареност за сметка на постоянните цени. В подобен свят, даже централните банкери да знаят, че би трябвало да се направи повече, паричната политика може да способства „ единствено нищожно “ за понижаване на инфлацията. Неговата диагноза би трябвало да е обезпокоила мнозина в стаята; може би двуцифрената инфлация в никакъв случай нямаше да свърши.

За благополучие, Бърнс не съумя да убеди високия мъж, който, закъснявайки, седна на пода. Пол Волкър, новият ръководител на Фед, се вслуша в недоволствата на своя предходник. Но решен да прекъсне инфлационната тресчица, Волкър скоро ще потвърди, че Бърнс бърка. По-малко от седмица по-късно, в събота, 6 октомври, Волкър разгласи широкообхватни антиинфлационни ограничения. Неговият „ Saturday Night Special “ беше повратна точка, отприщвайки невиждано стягане на паричната политика, която след две рецесии и доста политически удари най-сетне потуши инфлацията. Централните банки въпреки всичко биха могли да обезпечат ценова непоклатимост.

Въпреки че Волкър завоюва лаврите, Бърнс беше прав в едно отношение: инфлацията и политиката са надълбоко преплетени. Един взор към настоящия цирк във Вашингтон към инфлацията прави това ясно. А взаимоотношението сред двамата има дълга история. Наистина, както твърди икономистът Карола Биндер в новата си книга Shock Values, съмненията в цените са „ оформили американската народна власт от самото й начало “, оказвайки въздействие върху размера, структурата и обсега на държавното управление. 

Когато цените се трансформират, някои хора се оправят по-добре, а други по-зле. Ако цената на пшеницата се усили, фермерът е удовлетворен, до момента в който потребителят би трябвало да заплати повече за хляба. Ако цените се усилят необятно, длъжникът е удовлетворен, до момента в който кредиторът би трябвало да одобри обезценените долари. Колебанията в цените също оказват напън върху държавното управление да се намеси за по-високи или по-ниски цени, повече или по-малко инфлация.

Често тези политически диспути се въртят към парите: какво се смята за пари, какъв брой би трябвало да има, кой взема решение. Байндър ловко наблюдава заобиколния път на Америка от златен и сребърен стандарт до фиатна валута, както и повтарящите се борби на нацията за централизирана парична власт, от войната на Андрю Джаксън против Втората банка на Съединените щати през 1832 година до апелите за преустановяване на Фед през днешния ден. 

Но Shock Values е доста повече от парична история. Много от най-ярките раздели се отнасят до непаричните отговори на съмненията в цените, като опитите на държавното управление да управлява непосредствено цените посредством установяване на оптимални или минимални цени. Тарифите са различен метод за смяна на цените и както Байндър ни припомня, тарифните разногласия през 30-те години на 19 век станаха толкоз жестоки, че Южна Каролина заплаши да се отдели. До края на книгата е мъчно да не виждаме цените на всички места в историята. 

Написаното от Binder е ясно, въпреки и малко изсъхнало, и книгата можеше да се нуждае от още един кръг от редактиране. Разбира се, никое проучване на 250-годишна икономическа история не може да обхване всяка тематика по този начин, че да удовлетвори всеки четец. Въпреки това, малко разискване на интернационалните съпоставения би било полезно; в последна сметка Съединени американски щати не са единствената страна, която се оправя с съмненията на цените. Също по този начин беше изненадващо, че контролът върху заплатите и цените на президента Ричард Никсън не получи повече внимание, изключително откакто Байндър беше стимулиран да напише книгата, откакто няколко политически мислители провокираха звук, като предложиха да се съживи контролът през 2021 година

Епизодът с Никсън беше незабравим. През август 1971 година Никсън – човек с дълбока ненавист към контрола, роден от опита му при използването му като държавен юрист по време на Втората международна война – наложи тримесечно заледяване на заплатите и цените, последвано от объркваща гама от правила и разпореждания. Това, че президентът републиканец е наложил тези контроли, че е бил уверен да го направи от закостенял икономист (Бърнс), управляващ сякаш самостоятелния Фед, че е употребявал пълномощия, предоставени му от Демократическия конгрес, и че неговият ход беше извънредно известен (в началото), демонстрира до каква степен инфлацията може да изкриви политиката и да изисква по-задълбочен разбор. 

Контролите на Никсън в последна сметка се провалиха и инфлацията се утежни, до момента в който Волкър пое ръководството. Наистина, до момента в който задържането на цените надолу посредством административни разпореждания може да ограничи измерената инфлация за известно време, то вкарва смазващи изкривявания; опашките на бензиностанциите от 70-те години на предишния век бяха единствено най-скандалният второстепенен артикул на тази неправилна политика. Както демонстрира Байндър, резултатът от неуспеха на Никсън и триумфа на Волкър беше, че ценовата непоклатимост стана по-ясно отговорност на Фед, отговорност, която той преследва през днешния ден посредством таргетиране на инфлацията.

Петдесет години след гамбита на Никсън, инфлацията още веднъж е проблем, само че политиците наподобява са се поучили от предишното. Няма трик, няма безболезнено решение. Централните банкери би трябвало да работят и след муден старт те го направиха, намалявайки бързо инфлацията. Джей Пауъл, актуалният ръководител на Фед, схваща какъв е залогът. Разбира се, Фед към момента не е спечелил борбата. Може скоро да се сблъска с невиждана политическа интервенция, в случай че Белият дом получи нов жител. Но в случай че Федералният запас се държи крепко, когато Пауъл даде прощалната си дума няколко години по-късно, това може да е победа, а не тъга. 

Shock Values: Prices and Inflation in American Democracy  от Carola Binder University of Chicago Press $35, 352 страници

Макс Харис е старши помощник в Wharton Инициатива за финансова политика и контролиране

Присъединете се към нашата онлайн група за книги във Фейсбук на и се абонирайте за нашия подкаст, където и да слушате